Постинг
30.01.2008 15:06 -
just DON'T do it!
Автор: aselina
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4644 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2008 15:18
Прочетен: 4644 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.01.2008 15:18
писна ми.. да изглеждам така, сякаш съм "закъсала". мда, може би съм, но в много по-друг смисъл от твоите представи. всъщност не съм, защото оценявам това, което имам и това, което съм - най-важното за мен!
ти, да, точно ти!! ти си знаеш кой си!
първо, не съм сърдита! може би леко обидена, но и това не е причината да не желая да общувам с теб. не е нужно да ми правиш "проверки", за да знаеш дали съм добре. то, ако не съм.. все някак ще се разбере. един ден! предупредих, че няма да говоря с теб и няма да те търся - изпълних го! в противен случай, обаче, когато ти решиш да направиш тази първа крачка, ще си вече сгрешил. става досадно! аа! и ето, продължаваш да пишеш.. нима наистина не разбираш?!
това, което ме измъчва си е мое и не е нужно да става твое. не искам! искам да си го изживея точно така, както аз си знам. с времето, със спомените и трепета за нов живот. да се радвам на слънцето, на малко живинка и на всяка пролетна птичка. да се усмихвам и ценя най-малките нещица, които изгубих за последните месеци. те ще се върнат, аз вярвам! вярвам силно!
предполагам, всеки нормален човек, с принципи и достойнство при това, ще се отдръпне и постъпи като мен. нямам нужда от лични взаимоотношения в момента, най-малкото пък с човек, който почти не познавам. дори приятел ми е трудно да те нарека. моите приятели са от години. не отскоро! не мога да ти споделя всичко, нито смятам, че е редно. а! и твоя личен живот не ме интересува особено, затова не ми го споделяй - смятам и това за нередно. стига задавал въпроси, престани да очакваш такива и от мен!
обичам човек, с който вече не мога да се виждам. но той, също, си знае кой е! най-малкото пък.. засяга теб! това да го обичам, дали съм го обичала, дали ще продължавам да го обичам и как - няма да позволя да навлизаш там, няма да позволя да ме съдиш! не си ти този, който съди! ..и това, с чувствата, съм сигурна, че няма да го разбереш!
следователно, приеми тези редове като вид молба, моля!
защо, по дяволите, смяташ, че аз ще се впусна с бясна скорост към следваща връзка? нито съм ТОЙ, нито съм ТИ, нито съм без разум. това не става насила. и не ме съжалявай!
Всевишният никога няма да даде на човек нещо, с което не може да се (пре)бори в живота. след като е "дал" това изпитание, значи е имало защо. винаги имаме сили за възстановяване и продължаване напред. някои се адаптират много лесно към промените, други - не! затова и много от нещата осъзнаваме след време. и най-вече - грешките си.
това, което искам да кажа е, че по начина, по който се представяш или това, което си въобразяваш.. отвращава ме! разбери!! не можеш да ми казваш какво да правя. това не го приемам и като съвет. не си ми никакъв, казано грубо по "нашенски". един познат. т.е. още един. друго е, когато човек е обвързан, но ще те разочаровам - случаят не е такъв!
ето, това трябваше да ти го кажа вече ..някак!
със здраве!
ти, да, точно ти!! ти си знаеш кой си!
първо, не съм сърдита! може би леко обидена, но и това не е причината да не желая да общувам с теб. не е нужно да ми правиш "проверки", за да знаеш дали съм добре. то, ако не съм.. все някак ще се разбере. един ден! предупредих, че няма да говоря с теб и няма да те търся - изпълних го! в противен случай, обаче, когато ти решиш да направиш тази първа крачка, ще си вече сгрешил. става досадно! аа! и ето, продължаваш да пишеш.. нима наистина не разбираш?!
това, което ме измъчва си е мое и не е нужно да става твое. не искам! искам да си го изживея точно така, както аз си знам. с времето, със спомените и трепета за нов живот. да се радвам на слънцето, на малко живинка и на всяка пролетна птичка. да се усмихвам и ценя най-малките нещица, които изгубих за последните месеци. те ще се върнат, аз вярвам! вярвам силно!
предполагам, всеки нормален човек, с принципи и достойнство при това, ще се отдръпне и постъпи като мен. нямам нужда от лични взаимоотношения в момента, най-малкото пък с човек, който почти не познавам. дори приятел ми е трудно да те нарека. моите приятели са от години. не отскоро! не мога да ти споделя всичко, нито смятам, че е редно. а! и твоя личен живот не ме интересува особено, затова не ми го споделяй - смятам и това за нередно. стига задавал въпроси, престани да очакваш такива и от мен!
обичам човек, с който вече не мога да се виждам. но той, също, си знае кой е! най-малкото пък.. засяга теб! това да го обичам, дали съм го обичала, дали ще продължавам да го обичам и как - няма да позволя да навлизаш там, няма да позволя да ме съдиш! не си ти този, който съди! ..и това, с чувствата, съм сигурна, че няма да го разбереш!
следователно, приеми тези редове като вид молба, моля!
защо, по дяволите, смяташ, че аз ще се впусна с бясна скорост към следваща връзка? нито съм ТОЙ, нито съм ТИ, нито съм без разум. това не става насила. и не ме съжалявай!
Всевишният никога няма да даде на човек нещо, с което не може да се (пре)бори в живота. след като е "дал" това изпитание, значи е имало защо. винаги имаме сили за възстановяване и продължаване напред. някои се адаптират много лесно към промените, други - не! затова и много от нещата осъзнаваме след време. и най-вече - грешките си.
това, което искам да кажа е, че по начина, по който се представяш или това, което си въобразяваш.. отвращава ме! разбери!! не можеш да ми казваш какво да правя. това не го приемам и като съвет. не си ми никакъв, казано грубо по "нашенски". един познат. т.е. още един. друго е, когато човек е обвързан, но ще те разочаровам - случаят не е такъв!
ето, това трябваше да ти го кажа вече ..някак!
със здраве!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1095
Блогрол
